Училища, учители, ученици... равносметката в образованието

През изминаващата 2017 г. три теми се дискутираха основно в просветната гилдия: ще се увеличават ли учителските заплати, кога и с колко; учителите ще успеят ли да приберат липсващите ученици в училище и необходимостта от поетапно пенсиониране на педагогическите специалисти, за да не останем без учители. Това пише Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" в равносметка за случилото се през годината в образованието. Ето и целият анализ на синдиката, изпратен до медиите.

Учителските заплати

Нека разсъждаваме за учителските заплати през изтичащата година – увеличение с 15% има и то на всички учителски заплати, без разлика дали базата им е ниска или висока, като ножицата е широко отворена между 605 и 1200 лв.

Но има ли логично обяснение защо директорите на образователните институции, скрито от учителите, по нарочен механизъм, вземат между 825 и 1548 лв.? Трудно бихме си затворили очите пред чистата заплата от 605 лева, без осигуровките и данъците, заплата, с която би влязъл в системата един млад учител.

Би започнал, ако реши да стане или остане учител, но това е решение, което все по-рядко се случва. Да приемем, че заплатата на младите педагогически специалисти достигне до 1500 лева нетно, дали те ще дойдат и дали ще устоят на безмерната и безпринципна бумащина, на бруталната агресия на родители и ученици?

Възрастта на учителите

За учителите и тяхната възраст говорим от десетилетия. За съжаление се отдалечаваме бързо от средната възраст на учителите в чужбина, която според Talis e 42 години за САЩ и 43 години за  Европа.

Според НСИ през 2015 година средната възраст на българските учители е била 59 години. Според МОН през януари 2017 г. тя е била 53 години, а сега вече чухме анализи за 48 години. През 2016 година са придобили пенсия над 10 хиляди учители. Тази година ще бъдат не по-малко.

Хиляди учители – пенсионери работят, а само след три години 30 000 педагогически специалисти ще напуснат образователните институции, защото физически няма да имат силата и необходимата за днешния ден модерност и иновативност да преподават и възпитават новото поколение.

Та изводът се налага сам: само с формални механизми и обещания няма да привлечем младите към учителската професия, още по-малко ще ги задържим. Само с формално заявеното желание да намалим бумащината, обаче с увеличаване на ненужния административен обмен и вменяване на несвойствени за учителя задължения, няма да направим учителската професия нито желана, нито търсена и уважавана.

Връщането на учениците в клас

Добрата новина от началото на тази учебна година е, че над 17 000 ученици са влезли в образователната система след упоритата работа на екипите за обхват. Тази кампания започна с голям ентусиазъм, с бодряшки оптимизъм от цялото българско правителство. Но какво се случи после: полицаи и социални служители се разколебаха и оставиха в повечето случаи сформираните предимно от учители над 1000 екипа да прибират учениците сами. Това упражнение не е от вчера. Българският учител повече от двайсет години трябваше да влиза в ролята и на социален работник, и на полицай, за да издири и прибере в училище необхванатите и отпадналите от системата ученици.

Упоритата му работа не се увенча с особен успех, не защото не може или не иска да свърши тази работа, а защото в правовите и демократични държави е национална образователна политика и се осъществява с участието на всички институции. Затова тези необхванати в училище 17 000 ученици най-вероятно няма да ги дочакаме скоро в образователната система, освен ако не сътворим последователна и устойчива политика, а не кампания.

Образованието през 2018 г.

Темата за образованието и за учителите ще бъде определено актуална и през настъпващата 2018 година. Дошло е време разделно и трябва да се реши как ще се върви напред. Стара индианска мъдрост гласи: "Усетиш ли, че яздиш умрял кон, слез от него.“

Нека слезем от еуфорията на формалните механизми и политики, нека назовем реалността с истинските ѝ имена. Време е да спрем да говорим как ще направим учителя богат, а как да му върнем това, което не струва пари, но е далеч по ценно – Авторитет, Доверие и Лидерство във възпитанието и образованието на младото поколение.

Нека защитим учителя реално от излишната бумащина, от родителската агресия, от многобройните вменени отговорности, резултат от безсилието и слабостта на институциите. Защото, ако не го направим, ще изгубим не само учителите, но и нашите деца.

Нека да спрем да говорим, че правим някаква реформа, при условие, че не сме готови да платим нейната цена. 3.6% за образование вместо 6% е ярко доказателство, че реформа ще има, но не сега или както се казва в един известен български филм: "Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път.“

Крайно време е:
- Да признаем колко училища сме затворили, но и да обещаем, че ще има нови;
- Да признаем, че двусменната организация е порочна, но до десет години ще я оставим в историята;
- Да признаем, че образователните ни институции не отговарят на техническите и физическите изисквания за учебна среда, но да обещаем и осъществим качествен и отговарящ на съвременните условия ремонт, но не с парите от заплатите на учителите и директорите.